Ицко Финци: Писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман
 На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония... „Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ. Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?... Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже? - Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата. Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират. Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество? - Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета. Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов... - „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това... И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“. Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно. Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?... - Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки. Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател. Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка. Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата? - Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази. 
  | 
      
| 
 
 На бюрото 
Всеки носи по една планина в себе си и по един град 
На 11 ноември в София ще се състои премиерата на новата поетична книга на Емилия Найденова, озаглавена „Песента на бързолетите“. Събитието ще бъде организирано от издателство „Жанет 45“ и книжарница Umberto&Co, а в него ще вземат уч ... 
Добрина Маркова
 
       | 
      
 
 На бюрото 
Таму Едициони става Тангерин с нова визия и фокус върху балканската култура 
Издателството Таму Едициони, основано в Неапол преди пет години, е известно със своя каталог, който включва интересни заглавия и ценни произведения, свързани с колониализма, феминистката мисъл и новите екологии. Сега то обявява важна промяна. От април 2026 год ... 
Ангелина Липчева
 
       | 
      
 
От коректив към неудобство: Как политическата агресия променя журналистиката според д-р Илия Вълков 
Ангелина Липчева
 
       | 
      
 
 На бюрото 
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги 
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван Христов.
Книгите, ... 
Ангелина Липчева
 
       | 
    
| 
 
Литературен 
      бюлетин  | 
      
 
       | 
      
 
Включително напомняния 
      за предстоящи събития  | 
      Абонирайте се | 
 | 
    
 
 На бюрото 
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги 
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван Христов.
Книгите, ... 
Ангелина Липчева
 
       | 
      
 
 Подиум на писателя 
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“ 
Третото издание на сборника „Нашата Коледа“ отново обединява изтъкнати български автори, които се вдъхновяват от духа на Рождество. Под редакцията на Захари Карабашлиев, известен писател и главен редактор на издателство „Сиела“, новата книга съдържа 18 уникалн ... 
Ангелина Липчева
 
       | 
    
 
Литературен обзор 
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит 
Добрина Маркова
 
       | 
      
 
Златното мастило 
Пиер Паоло Пазолини оставя след себе си важни литературни и социални послания 
Добрина Маркова
 
       | 
      
 
Днес, 2 ноември, се навършват 50 години от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, един от най-противоречивите интелектуалци на Италия, който беше намерен убит по жесток начин в района на Идроскало в Остия. В момента се подготвят десетки инициативи, които ще почетат паметта му от сега до декември, включително на панаира на малките и средни издателства в Рим, наречен "Пиu Либри Пиu Либери".
Елисабета Боло ... 
       | 
      
 
Авторът и перото 
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание 
Ангелина Липчева
 
       | 
    
| 
 
17:57 ч. / 06.06.2024 
Автор: Ангелина Липчева 
       | 
      
Прочетена 5577  | 
      
 | 
    
На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония...
„Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ.
Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?...
Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже?
- Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата.
Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират.
Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество?
- Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета.
Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов...
- „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това...
И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“.
Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно.
Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?...
- Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки.
Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател.
Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка.
Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата?
- Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази.
| 
 
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп. 
 
       | 
      
 | 
    
| 
 
Запознайте се с дигиталният Literans
 
Литературни пътеки
 
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез  историческия ни архив.
 
Научете повече
  
       | 
      
        
       | 
    
| 
 
Читателски поглед
 
Страцимир Петков подчерта важността на културата и знанието в Ловеч 
В Ловеч се проведе общински конкурс за есе на тема „Будителите в ноти: Наследството на Пипков”, посветен на Деня на народните будители. В събитието участваха 46 ученици от осем училища, които бяха разделени в две възрастови категории. Наградите на ... 
       | 
      
 
Избрано
 
Професор Мартин Иванов представя 309 разказа за репресираните от комунизма 
В къща музей „Алеко Константинов“ в Свищов, проф. Мартин Иванов представи своята нова книга „Бившите хора на концлагерна България“. Събитието е част от „Седмица на духа“, която се провежда в чест на Деня на народните ... 
       | 
      
 
Майя Ананиева получи наградата по хуманитаристика на името на академик Юрдан Трифонов 
       | 
      
 
Ако сте поропуснали
 
Библиотеката в Афи организира литературна рецензия за популяризиране на четенето и културата 
В съвременна Италия библиотеките играят важна роля, която надхвърля само съхраняването и разпространението на книги. Те са центрове за социална и културна активност, предлагащи различни инициативи, които включват групи за четене, срещи с автори и проекти за ... 
       | 
    
 
 | 
      
 
       | 
      
 
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
 
       | 
      
 
       | 
      
 Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома. 
 
       | 
    
| 
 
Литеранс Плюс  
Пълния архив е на разположение на абонатите
 
Абонирайте се
Включва:
 
 | 
      
 
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
 
     
     Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.  | 
    
| 
Общи условия /  Потребителско споразумение  | 
      Интелектуална собственост |