РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Ицко Финци: Писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман

Дата на публикуване: 17:57 ч. / 06.06.2024
Прочетена
5577
На бюрото

На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония... 

„Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ.

Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?...

Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже? 

- Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата.

Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират. 

Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество? 

- Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета. 

Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов...

- „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това...

И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“.

Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно. 

Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?...

- Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки. 

Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател. 

Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка.

Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата? 

- Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Във Велико Търново предстои шестото издание на състезанието по правоговор и правопис на българския език „Буквоплет“. Събитието, което ще се проведе на 21 март ...
Вижте също
Биографията на Херман Гьоринг, написана от Дейвид Ървинг през 1989 година, е сред най-подробните и документално обосновани изследвания за този противоречив исторически пе ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
На 22 март 2026 г. в Габрово ще се проведе събитие, насочено към младежите, които желаят да демонстрират своите таланти и предприемачески умения. Организаторите канят млади хора да се включат в инициативата, която ще преобрази пространството в младежки „ ...
Валери Генков
На бюрото
Елена Басани изследва противоречията на Рио де Жанейро
Елена Басани (Elena Bassani) представя своето литературно дебютиране с романа "Флор" (Flor). Този роман не е просто разказ за географски премествания, а дълбочинно изследване на противоречията в един голям град, който служи като изкривено огледало на реалностт ...
Добрина Маркова
Джон Стейнбек тръгва за риба и открива свят, който човечеството ще промени
Ангелина Липчева
На бюрото
Конкурс за кратък разказ в чест на Георги Божинов, какво да очакваме от новите таланти?
Община Лом обяви национален литературен конкурс за кратък разказ с международно участие, наречен „Георги Божинов 2026“. Този конкурс е посветен на 101-ата годишнина от рождението на Георги Божинов, български писател, известен с историческите си кни ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
9 интересни произведения на фикцията, които съчетават текст с фотографии
Съществува един особен чар в книгите, които съчетават текст с фотографии. Те предизвикват читателя да разгледа историята от различни ъгли, подобно на това как всяка снимка носи в себе си множество разкази. Възможността да се открият нови детайли и различни ист ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Разрушителното десетилетие: истината за 1980-те през погледът на Коделупи
Книгата "Фантастичните осемдесет" на социолога Вани Коделупи е опит да се представят осемдесетте години в нова светлина, далеч от негативната стигматизация. Той успява да направи това, като предлага критичен поглед, който надминава обикновените мемоари за "най ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Камила Барнс разкрива сложността на семейството в дебютния си роман "Обичайното желание да убиеш"
Валери Генков
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
Валери Генков
На 22 март 2026 г. в Габрово ще се проведе събитие, насочено към младежите, които желаят да демонстрират своите таланти и предприемачески умения. Организаторите канят млади хора да се включат в инициативата, която ще преобрази пространството в младежки „мол“. Посетителите ще имат възможност да разгледат и закупят разнообразие от продукти, услуги и творчески проекти, създадени от млади ...
Авторът и перото
Вивиян Крумова разказва за силата на 50-годишните в „Един (не) обикновен живот“
Валери Генков
Експресивно
В романа "Тъмни желания. Запознайте се с Ефрем Кругер" на Кира Шел, главната героиня Теа, млада ...
Начало На бюрото

Ицко Финци: Писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман

17:57 ч. / 06.06.2024
Автор: Валери Генков
Прочетена
5577
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония... 

„Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ.

Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?...

Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже? 

- Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата.

Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират. 

Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество? 

- Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета. 

Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов...

- „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това...

И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“.

Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно. 

Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?...

- Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки. 

Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател. 

Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка.

Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата? 

- Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
Валери Генков
На бюрото
Елена Басани изследва противоречията на Рио де Жанейро
Добрина Маркова
На бюрото
Джон Стейнбек тръгва за риба и открива свят, който човечеството ще промени
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Между властта и престъплението: Ломбарди разкрива сложния живот на Херман Гьоринг
Ангелина Липчева
Биографията на Херман Гьоринг, написана от Дейвид Ървинг през 1989 година, е сред най-подробните и документално обосновани изследвания за този противоречив исторически пе ...
Подиум на писателя
Стефан Дечев представя хранителна енциклопедия за Османска България с уникални описания на ястия и обичаи
Валери Генков
Подиум на писателя
9 интересни произведения на фикцията, които съчетават текст с фотографии
Валери Генков
Подиум на писателя
Разрушителното десетилетие: истината за 1980-те през погледът на Коделупи
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Камила Барнс разкрива сложността на семейството в дебютния си роман "Обичайното желание да убиеш"
Валери Генков
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
Валери Генков
Авторът и перото
Вивиян Крумова разказва за силата на 50-годишните в „Един (не) обикновен живот“
Валери Генков
Експресивно
Писма, приятелства и литература: Юбилеят на Нери Поца
Добрина Маркова
Експресивно
Музиката беше нейният език, а той – загадка, която не можеше да разгадае
Добрина Маркова
На бюрото
Елена Басани изследва противоречията на Рио де Жанейро
Добрина Маркова
На бюрото
Джон Стейнбек тръгва за риба и открива свят, който човечеството ще промени
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Кой казва, че самураите са само в миналото пита Елизабета Памела Петролати
"Самурай и Рю. Човекът и драконът" е поетичен сборник на италианската поетеса, социоложка и преподавателка Елизабета Памела Петролати. Книгата, носи подзаглавие "Човешките и митологичните защити". В нея авторката ни повежда на поетично пътешествие, което ...
Избрано
Джулиан Барнс премества границите на всяка улица и всяка страница
Departure(s) е новата творба на Джулиън Барнс, като в нея се усеща характерният му елегантен, почти хирургически прецизен стил на писане. Книгата се движи между спомена и съвременността, между пътуването във физически и емоционален смисъл, като изследва как ...
Нова буря от обвинения и спекулации за влиянието на Мегън върху Хари
Ако сте поропуснали
Серджо Троизи открива града, където магията и отровата вървят ръка за ръка
Серджo Троизи (Sergio Troisi) е автор на книгата "Палермо, разказ за един град в 100 произведения" (Palermo, racconto di una citta in 100 opere), която излезе през 2025 година. Тази творба е поредното доказателство за неговата дълбока ангажираност с ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.